Американският колеж в София е една от най-старите американски образователни институции извън пределите на САЩ. Той води началото си от училището за момчета, основано от американски мисионери във Филипополис през учебната 1860-61 година. Същите тези мисионери, под ръководството на д-р Джеймс Ф. Кларк, три години по-късно основават училището за момичета в Стара Загора и по-късно двете училища прерастват в едно – Американския колеж.
| През 1871 година двете училища се преместват в Самоков, където процъфтяват през следващия половин век. Учителите са главно американски мисионери. Д-р Кларк, който е погребан в софийските гробища през 1916 г., посвещава целия си живот на тези училища. “Американските бордове на мисии към Конгрешанската църква” осигуряват нужните средства за тяхното функциониране. В двете училища учат стотици български ученици, много от които по-късно стават проповедници, а други – държавни служители и учители. | |
| Американското училище в Самоков, 1927 г. |
След Първата световна война “Бордовете на мисии” решават да прекратят дейността си в България и да затворят училищата в Самоков. Срещу взетото решение протестират както завършили ученици и приятели на училищата в България, включително високопоставени правителствени служители, така и много хора в САЩ, допринесли с даренията си за функционирането на двете училища. През 1926 г. се взема решение те да преминат под ръководството на нова организация – „Софийски Американски училища”. Нейната единствената цел е да осигури образование за българските младежи и затова се съгласява да слее двете училища и да построи ново на вече подбрано място в землището на село Симеоново.
| Първата стъпка на новата организация е да назначи д-р Флойд Бляк, който пристига в България през лятото на 1926 г. със съпругата си Зарафинка Кирова и малкия им син Кирил. Започва незабавно изграждане на новото училище и до лятото на 1928 г. то е почти завършено, за да приеме 119 момичета от Самоков същата есен. Година по-късно към тях се присъединяват 63 момчета, а през пролетта на 1930 г. – и останалите 130 момчета. Средствата за изграждането на новото училище се набират от продажбата на собствеността в Самоков, от дарения на американци и едно дарение на българския парламент на товар от дървен материал, продаден за 50 000 долара. Строежът на сградите продължава през 30-те години. В края на десетилетието има достатъчно помещения за настаняването на 500 ученици и по-голяма част от преподавателите на пансион. С труда си учениците допринасят за направата на мебели за Колежа, за изграждането на плувен басейн и засаждането на стотици дървета. Паричното дарение на фондацията „Карнеги за световен мир” осигурява средствата за създаването на най-добрата англоезична библиотека на Балканите. | Д-р Флойд Бляк в своята всекидневна, 1931 г. |
| С избухването на Втората световна война броят на чуждестранните преподаватели намалява и когато през декември 1941 г. България обявява война на САЩ, на територията на Колежа се намират само семейство Бляк и няколко американци. Българското правителство отправя молба към американците да не напускат страната, а да продължат да ръководят Kолежа. Те остават до следващата есен, когато нацистките власти в София изискват от тях да напуснат страната. Когато влакът, който ги откарва в Истанбул, спира на гарата в село близо до София, десетки бивши ученици ги очакват на перона и пеят на английски химна на Колежа и други изучавани американски песни. | |
| Всекидневната на девойките в резиденция Уорън, 1930 г. |
| След войната на д-р Бляк е отказана входна виза за България и през 1947 г. целият район на Колежа, материалите и библиотечният фонд са конфискувани от българското правителство. Материалите са дадени на Министерството на образованието, а книгите от библиотеката са разпръснати (някои са все още в Народната библиотека, а други бяха върнати на Колежа от библиотеката на Рилския манастир). Районът на Колежа става щаб на българската милиция, която се помещава в някои от сградите и построява нови. | |
| Д-р Бляк и Клуба “Пикуик”, 1930 г. |
| Политическите промени в България през ноември 1989 дават възможност на Американския колеж в София да възобнови дейността си. През пролетта на 1992 г., след продължително настояване на бивши възпитаници, американския посланик в София и членове на първото българско правителство след реформата, фондацията „Софийски Американски училища” изпраща д-р Роджър Уитакър в София, за да отвори Колежа. Той пристига без учители, без да разполага с училищни сгради, без учебници или други учебни материали и без ученици. | |
| Оркестърът на Колежа с диригент Д. Гончаров, 1931 г. |
Когато д-р Уитакър обявява, че през есента Колежът ще приеме 50 момичета и 50 момчета, които постигнат най-високите резултати на приемния изпит, близо 2 700 младежи се записват за изпита. Той наема учители и административен персонал и през септември 1992 г. Колежът отново отваря врати, 50 години след напускането на американските учители.
Д-р Уитакър получава достъп до една сграда в района едва шест седмици преди началото на учебната година. Новият колектив, заедно с бивши възпитаници и приятели на Колежа, прекарва оставащото до първия учебен ден време в чистене и възстановяване на тази сграда. Оттогава досега правителството отдава под наем на Колежа повечето сгради, строени преди войната, но не всичките. Днес полицейската академия използва голяма част от собствеността. От 1992 г. насам фондацията „Софийски Американски училища” е изразходвала повече от 3 000 000 долара за ремонт, заплати и оборудване, а USAID (Американската асоциация за международно развитие) е осигурила повече от 2 000 000 долара за възстановяване на района и закупуване на учебници и други материали.
Целите на възстановения колеж са същите като целите му през 30-те години – да осигури на българските младежи възможно най-доброто образование, включително отлично овладяване на английски език и да ги възпита в дух на висок морал и честност. От възстановяването му насам в Колежа са учили повече от 2 000 ученици. Понастоящем тук учат 724 български и 20 чуждестранни ученици. От 1997 г., годината, в която завършва първият випуск на възстановения колеж, близо 1 900 ученици са получили американски дипломи. Колежът възвърна отново репутацията, с която се е ползвал през 30-те години на XX век, на едно от най-престижните средни училища на Балканите, а възпитаниците му са приемани с ентусиазъм от престижни университети в Съединените щати, Великобритания и цяла Европа. През октомври 2010 г. Американският колеж в София чества 150 години от създаването си.